Атанас Пеев е известен и уважаван краевед, родоизследовател и журналист. Член е на СБЖ (1980), Съюза на учените в България (1998), Съюза на българските музикални и танцови дейци (2006) и на УС на Българската генеалогична федерация „Родознание“ (от 1993 г.). Занимава се активно с родознание и краезнание от 1965 г. С организираната от него на 10 септември 1977 г. в Добрич Първа национална среща на потомците на Сивковия род основава родовите проучвания в Добруджа по изискванията на генеалогичната наука. Сред учредителите е на единствения в добруджанския край клуб „Родознание“ в Добрич. По негова инициатива на 27 юли 2000 г. е създадено дружеството на краеведите в Добрич, което е първото в региона. Оттогава е председател на дружеството и на клуба. Автор е на 24 книги за Добруджа, 12 от които са в международния книгообмен. Проучил е повече от 150 известни добруджански фамилии и е установил родствените им връзки със заслужили личности от национална и регионална величина. Има около 100 публикации в специализирани научни сборници и списания. Събрал и записал е над 2 500 анекдоти от страната и около 400 народни песни. По 500 от анекдотите е подарил на Етнографския институт с музей при БАН, на Дома на хумора и сатирата в Габрово и на РБ „Дора Габе“ в Добрич. Автор е на книгите за историята и развитието на добруджанския фолклор – „Песни от Добруджа“ (2000), „Златните гласове на Добруджа“ (2003), „Ваятели на добруджанския народен танц“ (2004), „Майстори на добруджанската народна музика“ (2010) и „Добруджанска фолклорна съкровищница“ (2011).

Почетен гражданин е на Добрич (2002), а през 2006 и 2010 г. е удостоен със званието „Почетен член“ на Съюза на краеведите в България (единственият двукратен носител на званието у нас). През 2006 г. е удостоен и със званието „Почетен член“ на БГФ „Родознание“, в чиято почетна книга е вписано името му. Награден (2006 и 2011г.) е със „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци за популяризиране на добруджанското фолклорно богатство. Удостоен (1986) с почетния носим знак „Дарител“ на Фонд „13 века България“. С книги с автографи от бележити личности, снимки с висока историческа стойност и архивни документи от личния му фонд са подредени пет изложби. За принос в духовното развитие на Добрич, за изключителен принос в развитието на краезнанието и родознанието в града, Добруджа и България, и за ярки художествени постижения е награден с грамота и „Почетен знак“ на Община град Добрич. За проявен професионализъм като кореспондент на БТА в бившия Толбухински окръг и като редактор в местния и регионален печат, за активната му краеведска дейност и за приноса му в изследването на добруджанския фолклор е удостоен с грамота и с почетната значка на СБЖ „Златното перо“ (2011).

КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР

„Добруджански строители“ (1966), очерци

„Отломки от миналото“ (1971), монография за с. Златия, Добричко

„Сивковият род“ (1994), пълно изследване на голямата българска фамилия

„Дай, бабо, огънче!“ (1995), сборник с детски игри от миналото, народни обичаи и обреди

„Дай, бабо, огънче!“ (1998), второ преработено и допълнено издание

„Ехо от вековете“ (1996), второ преработено и допълнено издание на книгата  „Отломки от миналото“ (1971) за с. Златия, Добричко

„Сродени с Добруджа“ (1997), изследвания на известни добруджански фамилии и на техните родствени връзки с видни исторически личности с местна и национална значимост

„В служба на Отечеството“ (1998), история на запасното войнство в Добричко

„Песни от Добруджа“ (2000), сборник с изворен песенен фолклор от Добричко

„Добруджански селища с имена на видни личности“ (2001), сборник с биографични очерци за патроните на селища от Добричко с имена на видни исторически личности

„Кметовете на град Добрич“ (2001), краеведско-родоведски биографични очерци за кметове-те, председателите на Общинския съвет и почетните граждани на Добрич

„Свят като цвят“ (2002), сборник с анекдоти и автографи от видни наши и чуждестранни воен-ни, културни и спортни дейци

„Златните гласове на Добруджа“ (2003), краеведско-родоведски биографични очерци за най-изявените изпълнителки и изпълнители на народни песни с добруджански родов корен

„Светлина от извора“ (2003), монография за с.Тянево, Добричко

„Кметовете на град Добрич“ (2004), второ преработено и допълнено издание

„Ваятели на добруджанския народен танц“ (2004), краеведско-родоведски биографични очер-ци за най-изявените хореографи и ръководители на танцови състави в Добричко

„Приятел на птиците“ (2006), краеведско-родоведски биографичен очерк за известния добру-джански природозащитник Никола Атанасов от село Безводица, Балчишко

„Живот без грим“ (2006), спомени и размисли за преживяното от автора през отминалите го-дини

„Моите родови корени“ (2007), проучвания за четирите рода на автора по майчина и бащина линия

„Добруджанци се смеят“ (2009), сборник с анекдоти

„Поглед в годините“ (2010), монография за бившата Смолнишка община в Добричка област

„Майстори на добруджанската народна музика“ (2010), Краеведско-родоведски биографични очерци за най-изявените изпълнителки и изпълнители на народна музика в Добрич и Добричкия край

„Отец Павел Атанасов – добруджанец с възрожденски дух“ (2011), краеведско-родоведско проучване

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО В ДОБРУДЖА

Осъществи се мечтата на автора на тази книга – да събере на едно място цялата история, приемственост, знания и постижения на добруджанци в областта на народното творчество през десетилетията. Като редактор на по-голяма част от книгите на краеведа Атанас Пеев, имах възможност да проследя пътя и усилията му за реализиране на тази негова родолюбива цел. Стъпка по стъпка той изкачваше стълбата на едно голямо предизвикателство – излизането от печат на „Добруджанска фолклорна съкровищница“ – сборник от краеведско-родоведски биографични очерци за най-изявените изпълнители на народна музика и песни, на ръководители на танцови състави и хореографи, описания на народни обреди, обичаи и забравени игри от детството на баба и дядо и автентичен хумор. Една част от това огромно богатство влезе без уговорки в общата рамка на сборника. Друга част от очерците бяха допълнени или актуализирани. Прецизирано беше кои примери на песенно богатство да намерят свое място в новата книга. Селекцията от страна на автора не бе формална. Напротив. Всичко, свързано с работата по сборника, беше дни наред обсъждано като главната цел бе най-доброто да намери място в бъдещата „енциклопедия“ на народното творчество в Добруджа. Съдържанието бе обогатено с още очерци за добруджански народни певици, които са сред най-изявените в областта, но не са били по една или друга причина включени в книгата „Златните гласове на Добруджа“. По същия начин авторът подходи и по отношение на музикантите и хореографите. В случая става въпрос за повече от 130 очерци за най-добрите.

Включването в изданието на описания на народни обреди, обичаи и забравени игри от детството на баба и дядо и автентичен хумор повиши още повече стойността на книгата, която може да се превърне действително в учебно помагало за часовете по история, география и музика. Тя може да бъде желаната книга в семейната библиотека като източник на истинско родолюбие с познанието, което дава за народното творчество и традициите в Добруджа. Същевременно сборникът е и признание за таланта на десетки певци, музиканти и хореографи от добруджанския край, които са станали приемници на традициите на народното творчество. Свое определено място тя има в библиотеките на народните читалища и в училищата.

Ще си призная, че в продължение на година търсих подобен пример за събиране на елементите на народното творчество от цяла географска област в една книга, но такъв не открих. Въпреки това, авторът не се съгласи при обсъждането на вариантите за заглавие да изпишем определението „енциклопедия“. Стори му се прекалено ангажиращо. Благодарение на този спор стигнахме до определението „съкровищница“, което наистина много приляга на това четиво, в което всеки може да намери по нещо за българския род, за Добруджа и за традициите, които се предават от поколение на поколение. Със своя скромен труд Атанас Пеев, без да може да пее или да свири, без да е автор на текстове на народни песни, като истински добруджанец заема свое достойно място във веригата, която помага за осъществяването на приемствеността в народното творчество в Добруджа.

Николай МИРЧЕВ        

* * *

Пред истинските таланти се стои прав.
Свалете им шапки!

Атанас ПЕЕВ

 Не е нужно, човек да е с високи научни звания и титли, за да обича и цени автентичния фолклор в различните му разновидности. Още като невръстен малчуган посещавах с младите си родители празничните хора в родното си селце Злати, Добричко, под могъщите клони на зелената емблема на селото – крушовото дърво, посадено от незнайни добри ръце през далечната 1839 година, или на мегдана. Пленяваха ме ярките цветове на носиите на момите и свирните на гайдарджията Марин Колев, чийто род по бащина линия бе дал на Добруджа седмина гайдарджии и един кавалджия. Още тогава в съзнанието ми се бе запечатала мисълта, че фолклорът е изкуство, което не се отдава на всеки и ако го няма, няма да я има и нацията ни. Дълго ще помня летните вечери, когато слушах под звездното небе свирните на щурците и песните на баща ми!

Годините се нижеха една след друга. Далеч по-късно имах възможност да се срещна с колоритния и атрактивен гайдарджия Диньо Жеков. Така обичал гайдата си, че започнел ли да свири, от уважение и почит към нея винаги ставал прав. Видели го седнал само веднъж – когато счупил крака си. Бай Диньо беше голям патриот и обичаше Добруджа, въпреки че не беше добруджанец. Дълбоко ме трогна постъпката му, когато след успешното турне на Ансамбъла за народни песни и танци „Добруджа“ в Добрич във Франция през 1964 година самолетът се приземил на летище София, а бай Диньо избързал да слезе пръв, коленичил пред красивата метална птица и целунал земята през сълзи. Едва му стигнали силите от вълнение да каже: „По-хубава страна от България няма никъде по света!“  За обичта на обикновения човек към фолклора е показателен и друг пример. През 1973 г.  т. нар. „старческа група“ за автентичен фолклор от с. Владимирово, Добричко, гостувала на близкото село Черна. Там изнесла концерт на сцената на местното читалище „Нов живот“. След успешното й представяне три-четиригодишно момиченце дотичало на сцената с букет цветя, за да поздрави ръководителя й. Нягол Вълчев се сетил за внучката си Диана Жекова, вдигнал детето на ръце, целунал го и при поставянето му на сцената паднал и издъхнал от инфаркт. Било от радост и вълнение. Този бил последният букет, който старецът получил.

Много са примерите на преданост към самодейната сцена. Стотици са имената на талантливи творци, които са служили достойно пред олтара на автентичния фолклор. През това време се родиха книгите ми „Песни от Добруджа“ (2000), „Златните гласове на Добруджа“ (2003), „Ваятели на добруджанския народен танц“ (2004) и „Майстори на добруджанската народна музика“ (2010). В новата си книга се постарах да обобщя написаното и да отсея най-значимото. Добавих в нея нови имена на популярни, обичани и уважавани народни певици като Миланка Йорданова, Василка Енчева, Стаматка Кирилова, Мария Димова, Стоянка Узунова и Иванка Димитрова. Към автентичния и неподправен хумор на шегаджията Йовчо Янев /1894-1959/ от с. Красен, Генералтошевско, прибавих и други весели случки. Така книгата „Добруджанска фолклорна съкровищница“ придоби нова физиономия и се получи нещо подобно на „шарена сол“  – в нея има и песни, и хумор, и позабравени игри от детството на баба и дядо, и народни обичаи и обреди, кратки краеведско-родоведски биографични очерци за най-изявените изпълнители и изпълнителки на народни песни, за ръководителите на танцови състави и хореографите, както и за най-добрите майстори на добруджанската народна музика. Направена бе сериозна селекция и на снимковия материал. Дали „коктейлът“ е сполучлив, надявам се и съм дълбоко убеден, да се произнесат специалистите. По принцип винаги съм приемал техните бележки, достатъчно е те да са добронамерени, компетентни и професионално направени. Не само аз, но и всеки творец би трябвало да възприеме така поднесения коректив.

В такъв обем, такава структура и такъв формат, книга за автентичен фолклор за една фолклорна област у нас се пише за първи път и този факт не само ме ласкае, но и задължава тя да е стойностна и полезна, особено за младото поколение, което се е потопило вече в тази тематика. Приех предизвикателството. Ако съм успял, ще се радвам, че съм откликнал на високите изисквания. А ти, скъпи читателю, се постарай да намериш време и да прочетеш и тази моя книга! Ще съм ти особено благодарен, ако се произнесеш, че тя е сполука в нашия книгопис и че в нея има, ако не зърна, то поне дузина златни зрънца от магията, наречена добруджански фолклор!

 АВТОРЪТ