Рада Въртунинска

ФРАГМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА

НА МЛАДЕЖКОТО РЕВОЛЮЦИОННО

ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА

 

Към непредубедения читател

Тази книга има близо половинвековна история. Тя бе започната като отделни публикации на документи във вразка с работата ми в Държавен архив„ В средата на 60-те години на миналия век Гичо Димитров, тогава председател на Съюза на учителския профсъюз, ми предложи едно изследване за участието на учителите в революционните борби на Добруджа. Известно време работихме с Йордан Парушев с тенденция да излезе като общ труд. Той разшири и задълбочи изследването на своя раздел и го защити като научен труд. Това обезсмисли моите проучвания и ги изоставих. Продължаваше да ме занимава темата за ученическите стачки по време на румънското „присъствие” (Щом 500 години са присъствие, какво са 22-23 години?) за периода 1919-1940 година. Някои от участниците в стачките бяха много заинтересовани и охотно си припомняха и споделяха факти и събития, други правеха това прекалено сдържано. Те бяха идеалисти и не се лакомяха за власт и признание.

През 1968 година Комитетът за култура ме командирова в Букурещ за изследване на документи за образованието, религиите и култовете в Кадрилатера. Добруджа е много ощетена и ограбена. Това беше шанс да попълним празнотите в нашата история. Имаше интересни документи за уволнени и наказани учители, ученици, както и от населението във връзка със затваряне на училища или несъгласие с румънската учебна система. Интересът към темата отново бе възбуден. Трябваше да се подхожда внимателно, за да не засегнем съседите. Тогавашното окръжно ръководство ми възложи изследването на младежкото движение, което освен политическо, беше свързано и с националноосвободителното движение в Добруджа. Беше ми предоставена възможност да надникна в архивите на ЦК на БКП (разбира се избирателно), в ЦДИА, библиотеки и др. Срещнах се и записах спомените на по-голяма част от участниците в събитията, за които става дума.

След завършването на всяка глава (период) предоставях един екземпляр в архива на ОК на БКП за одобрение. Проведоха се многобройни обсъждания, изказаха се многословни и взаимно противоречащи си мнения. Появиха се спорове кой има по-големи заслуги и кой си ги приписва. Това утежняваше и забавяше работата.

Междувременно бях един от авторите на книгата „100 години класно училище в Добрич” за периода 1940-1944 г. За допуснати идеологически грешки бях наказана. Книгата беше инкриминирана и изгорена. Доверието в моята работа за младежкото движение, струва ми се, спадна. Последната глава остана на чернова, без да бъде обсъждана. Негласно въпросът беше приключен. Естествено, че бях разочарована след многогодишен труд и лични разходи. Затова пък се превърнах в „черната овца” там, където работех.

Имах всички основания да забравя и унищожа този материал. Времената се промениха, но написаното остана. Материалът е автентичен, без никакви поправки и преработки. Такъв, какъвто го оставих през 70-те години. В него има много пропуски, незавършености поради недостатъчна информация. Не е пълен списъкът на източниците, които съм ползвала – арх. единици, години, страници и т.н. като съм възнамерявала да ги попълня допълнително. Сега е невъзможно да ги възстановя и е ненужно. Погледнато от днешно време, книгата може би е излишна. Като история тя дава информация не само за политическите борби, но и за икономическото състояние на населението и неговите национални въжделения. Демокрацията предполага търпимост и толерантност, каквито все още не виждам. Заслеплението от собствената власт, чувството за непогрешимост, за величие и озлоблението към различните води до упадък. Свидетели сме!

С тези мисли се съгласих на настоятелното предложение на група наши съграждани да им предоставя материала, за да го издадат.

Рада ВЪРТУНИНСКА

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.