Добрин Добрев

dobrin_dobrev_portretДобрин Добрев е роден на 26 ноември 1972 година в град Добрич. Ученик на добруджанската легенда Верка Сидерова. Завършва училище по изкуствата в град София, след което учи в УНИБИТ – София, специалност „Информационни фондове на културно- историческото наследство“. Носител на наградата „Владимир Башев“ на вестник „Пулс“ (1988), пише във вестник „Средношколско знаме“, вестник „Пулс“, вестник „Добруджанска трибуна“, „Българският вестник в Кипър, и други издания. Издирва и записва над 100 песни от Добруджа във фонда на Българското национално радио и телевизия. Песните му са издадени на компактдискове. Песни от неговия репертоар са притежание на Радио Бейрут, Московското държавно радио, Националното радио на Кипър. Водещ на различни фолклорни радиопредавания в радио „Веселина“, радио „Експрес“, радио 99 – София, радио „Пазарджик“.
Стихосбирката „В Родината ми топли пепелта“ е първата, написана в Република Кипър, където авторът живее и работи като част от екипа на българското списание „БГ Фактор“ – Кипър. Стиховете са посветени на България, пропити с патриотизъм и носталгия. На добър час на това издание!

 

ПОСВЕЩАВАМ НА ВСИЧКИ ХОРА
НА ДОБРУДЖА!

 

Който е роден в Добруджа или е живял
под звездите ?, той е като омагьосан.
Дето и да идем ние, Добруджанци,цял живот
после, като болни жерави кръжим над нея…

1976 г. Дора Габе

 

dobrin_dobrev_korica1Уважаеми приятели, ако четете тези редове, значи притежавате моите съкровени стихове, посветени на Добруджа и на България. Държа да подчертая, че нямам претенции нито за писател, нито за поет. Слава Богу, в българската литература има достатъчно и много талантливи. Тези стихове са моето преклонение пред Добруджа – земята, която ме роди и откърми, земята, която и до днес, навярно, пази босите стъпки на моето детство в прекрасното добруджанско село Росица, където пораснах, където за първи път запях красивата добруджанска песен под топлите грижи на моите баба и дядо – Станка и Христо Еневи. Тези стихове са поклон и пред героите на моята скъпа родина България, която винаги съм обичал безумно и винаги ще твърдя и усещам, че няма по-мила и скъпа от България. Тя е Болка, Обич и Любов! Нашата Дора Габе изрече едни слова, които са се запечатали дълбоко в съзнанието ми и ще ги помня като верую:  „Ние,  Добруджанци, сме като болни жерави – дето и да идем винаги кръжим над нея“, така и аз – моята мисъл и сърце, чувства и порив са винаги в полята и горите на Добруджа и като болен жерав ще кръжа над земята, в която съм роден и където почиват дедите ми, до сетния си час!

Посвещавам тези страници на хората от моето село Росица, на хората от  родния ми Добрич и цяла Добруджа. И знам, че последната ми дума ще е Добруджа и последната ми песен – също!

Благодаря на Добруджа и на България, че ме има!

Добрин Добрев

 

 

               БЪЛГАРИЯ

 

Като жена в съня ми се явяваш,

нашепваш ми за древните земи,

в които толкоз кръв се е проляла

от безстрашните ни прадеди.

 

В просъница я виждам нея

с коси от добруджански класове,

България снагата си белее

и нежно гали Тракия с ръце.

 

Песен иде за Родопа,

красива като момино лице,

и дочувам конски тропот,

препускат уморените коне.

 

Познах я и за името ? не попитах,

вечно е във моята душа.

България е! Силно я обичам!

Земен рай за мен е на света.

 

2016 г., Лимасол

 

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.