ДАНЪЧЕН КОНТРОЛ

Технология, методика и модели

Бистра Николова е родена на 27.06.1977 г. в гр. Провадия. Завършва бакалавърска степен по специалност „Счетоводство и контрол“ през 1999 г. и магистърска степен по същата специалност през 2000 г. Защитената магистърска теза е: „Отчитане на разходите и приходите по договор за жилищно строителство“. През 2012 г. й е присъдена образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“, направление „Данъчен контрол“. Темата на дисертационния труд е: „Моделирането в системата на данъчния контрол“. Има практически опит като счетоводител. От 2001 до 2006 г. работи последователно като данъчен инспектор и главен данъчен инспектор в ТДД – Варна, ДП „Одесос“ и ТД на НАП – Варна.

Вписана е в регистъра към Окръжен съд Варна, като вещо лице в областта на съдебно-икономическите експертизи.

От 2013 г. е асистент в катедра „Счетоводна отчетност“ на Икономически университет – Варна. От 2015 г. е главен асистент в същата катедра.

Член е на Съюза на учените в България и е автор на множество научни публикации по проблемите на данъчния контрол, финансовия контрол и счетоводството.

Въведение

В резултат на извършената реформа в администрирането на публичните вземания у нас, във връзка с подготовката за членство и присъединяването на България към Европейския съюз, в употреба се въведе понятието „данъчно-осигурителен контрол“ – както в административната практика, така и в специализираните публикации. От позициите на данъчната практика стремежът да се утвърждава това понятие е логичен и се инициира от самата администрация, но трябва ли то да се пренася и в теорията? Необходимо ли е да се преразгледа и преосмисли в нов контекст теорията на данъчния контрол (респ. понятията „данъчен контрол“, „данъчна администрация“ и др.)?

С приемането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и създаването на Националната агенция за приходите (НАП) институционално беше обединено установяването, обезпечаването, събирането и контрола на част от данъците и задължителните осигурителни вноски. Това, обаче, е само едно конкретно институционално решение, а в практиката по света съществуват и други варианти: институционално обединяване на данъци и мита, отделно администриране на данъци, мита и осигуровки, и др. Независимо от прилагания институционален модел на публичните вземания, в чужбина се изгражда такава административна организация, при която ясно могат да се разграничат – профилът на данъчния контрол, функциите и компетенциите на данъчните органи. Там не излизат от употреба понятия, като „данъчен контрол“ и „органи на данъчния контрол“, защото те имат своя непреходен смисъл и съдържание, въпреки формираното институционално устройство на публичните вземания в конкретен период.

От гледна точка на науката (теорията на финансовия контрол), двете направления на контрола – „данъци“ и „осигуровки“, са автономни, независимо от това какъв вариант за институционална организация на публичните вземания ще бъде избран в даден момент. Тези две направления на финансовия контрол не са съподчинени и извършването на единия вид контрол не поражда технологична и методическа необходимост за извършване на другия. Разбира се, биха могли да се посочат случаи, при които, от гледна точка на практиката, е ефективно да се извършват едновременно: понякога се ползват едни и същи информационни източници, налице е технологично сходство, част от прилаганите контролни методи са еднакви и др., но това не винаги е необходимо (в административната практика на НАП и след приемането на ДОПК не всички възлагани ревизии са „данъчно-осигурителни“). В теорията категориите „данъци“ и „осигуровки“ съществуват самостоятелно, затова понятието „данъчно-осигурителен контрол“ е некоректно в научен смисъл, макар че е актуално за практиката на НАП.

Във връзка с тенденцията, след създаването на НАП, да се избягва употребата на понятията „данъчен контрол“ и „данъчна администрация“, следва да се има предвид, че към настоящия момент данъчният контрол у нас фактически се осъществява едновременно от няколко институции: НАП (по отношение на данъка върху добавената стойност, данъка върху доходите на физическите лица и данъка върху печалбата на юридическите лица), Агенция „Митници“ (акцизния данък) и общините (местните данъци). По този начин, понятието „данъчна администрация“ всъщност обозначава съвкупната дейност по администрирането на отделните данъци, независимо че към настоящия момент тя фактически е разпределена между няколко институции.

Следователно, независимо от извършената у нас реформа в администрирането на приходите и създаването на НАП, двете направления на контрола – „данъци“ и „осигуровки“, могат да се разглеждат отделно както на теоретично равнище, така и за целите на практиката. Стремежът да се сливат и да се обозначават с обобщаващото название „данъчно-осигурителен контрол“ води до размиване на утвърдените понятия, до обезличаване на данъчния контрол и контрола върху социалното осигуряване.

Поради посочените причини, обект на изследване е данъчният контрол. Във връзка с това, е разгледано настоящото му статукво и са посочени някои насоки за неговото усъвършенстване.

Предмет на изследване са – теоретичните основи на данъчния контрол (видове, форми на осъществяване, същност и методически инструментариум), процесът на неговото осъществяване, като специфично изследване на подконтролните обекти, моделирането на този процес, приложението на метода „моделиране“ в него, формирането на типови модели за данъчен контрол, като средство за осъществяване на ефективно данъчно-контролно въздействие и стандартизиране на контролната дейност.

Основните цели на разработката са: да се изследват някои теоретични въпроси, свързани с данъчния контрол – компонентите в системата на данъчния контрол, същността на данъчния контрол от различни гледни точки, неговото приложно поле, формите на реализация, методическият инструментариум и др.; да се разгледат основните възможности за приложение на моделирането в сферата на данъчния контрол; да се моделира данъчният контрол, като процес на изследване на подконтролните обекти и да се изведе модел на данъчното ревизионно изследване.

Задачи на научното изследване:

1. Да се разгледа системата за данъчен контрол, в т.ч. нейните компоненти, като се постави акцент върху органите и институции за данъчен контрол.
2. Да се разгледат видовете данъчен контрол и формите му на реализация (основни и конкретни), като се акцентира върху характеристиката на неговите конкретни форми (проверка, ревизия, разследване и анализ) и се направи класификация на данъчните проверки и ревизии.
3. Да се проучат, анализират и систематизират традиционните схващания за същността на данъчния контрол и да се формират нови.
4. Да се изведе методически инструментариум на данъчния контрол, да се направи характеристика и се разгледа приложението на данъчно-контролните методи и подходи.
5. Да се илюстрира изследването на подконтролните обекти чрез възпроизвеждането им в модели.
6. Да се формира концептуален модел на данъчния контрол, като процес на изследване на подконтролните обекти, който може да се индивидуализира за всяка една от неговите конкретни форми – проверка, ревизия, разследване и селекция.
7. Да се разкрият възможностите за формиране на типови модели за данъчен контрол, като средство за повишаване на неговата ефективност и стандартизиране на контролната практика.
8. Да се формира базисен модел на данъчното ревизионно изследване, който може да се индивидуализира за ревизиите по Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и др.

Въз основа на изложените дотук предмет, цели и задачи на научното изследване, може да се посочи и неговата основна теза: теоретико-методическата обезпеченост на данъчния контрол, съответстваща на съвременните условия, е важен фактор за повишаване ефективността на оказваното данъчно-контролно въздействие, чиято роля засега се подценява. С оглед повишаване на ефективността в тази област, е необходимо: от една страна, да се усъвършенстват прилаганите методи и подходи и от друга – да се търсят възможности за приложение на нови (от гледна точка на административната практика) методи и подходи, като например моделиране и ситуационен подход.

Постигането на поставените цели и задачи в научното изследване би могло да има следното значение:

– да се дефинира системата за данъчен контрол, да се изясни статуквото на данъчния контрол и данъчната администрация у нас след извършената реформа в администрирането на приходите и създаването на НАП;

– да се обогати представата и знанието за същността, видовете, формите, методите и подходите на данъчния контрол, което дава възможност да се търсят нови решения за осъществяване на ефективно контролно въздействие;

– да се изведат факторите на ефективността при данъчния контрол и да се създаде възможност за осмисляне значението на теоретико-методическата обезпеченост на контрола при повишаване ефективността на реализираното данъчно-контролно въздействие;

– да се допринесе за теоретичното и методическо обогатяване на данъчния контрол, например, чрез приложение на ситуационния подход и метода на моделирането за изследване на подконтролните обекти, моделиране на контролния процес и създаване на типови модели за контрол; както и за усъвършенстване на прилагания методически инструментариум, например, като се предложи технология за извършване на инвентаризация от данъчните органи, за формиране и изследване на представителна извадка и др.;

– да се създаде модел за извършване на данъчно контролно изследване на подконтролните обекти, който може да бъде приложен както при всички конкретни форми на данъчния контрол, така и за целите на други видове финансов контрол.

Може да се обобщи, че тези проблеми, поставени за изследване в научната разработка, имат отношение към теорията и практиката на данъчния контрол: от една страна, целта е да се изяснят – компонентите на системата за данъчен контрол, статуквото, формите, същността, методите, подходите и други въпроси, свързани с данъчния контрол, с което да се обогати знанието (представата) за него, а от друга страна, въз основа на въведени дефиниции, направени класификации, заключения и др., да се предложат нови решения за повишаване ефективността на реализираното контролно въздействие и стандартизиране на контролната дейност.

При извършване на изследването са ползвани различни научно-изследователски методи, от тях с най-голямо значение са следните: наблюдение, проучване, сравнение, анализ, синтез, систематизиране (класифициране и типизиране), индукция, дедукция и моделиране.