Когато децата пораснат, мислят, че вече могат да вземат всякакви решения, за които после съжаляват, но е твърде късно. В този момент разбрах, какво са преживели моите родители, когато аз не ги почетох и се омъжих. Разбрах защо тати не дойде на сватбата ми. Исках да отида, за да им се извиня, да им кажа, че много боли, но тях вече ги нямаше, нямаше на кого да изплача мъката си. Тази мъка ме раздираше отвътре. Само Роско знае как преживях всичко това.

С тези няколко реда искам да разкажа за мотивите да напиша тази книга. Да разкажа за паметта на нашия род, за да знаят, идващите след нас, за какъв род и език става дума.

Идеята за написването на книгата възникна спонтанно, когато внучката ми Лори на 5-годишна възраст напусна България, където е родена, както и аз, на 5-годишна възраст съм напуснала Румъния, където съм родена.

Тъй като в книгата описвам само моя живот това, което съм преживяла с най-близките си хора, я озаглавих „Един живот“. Само и единствено моя живот, както ще се разбере по-късно, който не беше никак лек.

Когато застанах пред белия лист, дълго мислих как и откъде да започна. За човек като мене, който и на сън не е помислял да пише книга, изведнъж се озовах като в необрано лозе.

Не знаех откъде да започна, с какво да започна. Нямаше никой, който да ми даде някаква насока. В крайна сметка реших да започна оттам, откогато се помня.

Началото беше много трудно. Трябваше да възстановявам отколешни детски спомени, никакви документи освен 3-4 пожълтели стари снимки. Да опиша целия си съзнателен живот по години и по важни събития в него, нямаше да бъде много лесно, дали ще успея – рано е да кажа.

Книгата „Един живот“ и посланията в нея са отправени единствено и само към моите деца и внуци. Нека да знаят в какви трудни времена сме живели, каква борба е бил целият ни живот. Очаквам, който от тях прочете книгата, да помисли как е протекъл неговият живот досега, да види грешките, които е допуснал и най-вече да си извлече поука от тях, за да бъдат избегнати по-нататък тъй като животът не е само днес и утре – той продължава.

Знаете ли какви препятствия и страхове трябваше да преодолея по време на писането?! Нито за миг, обаче, не си помислих да се откажа. Това съм аз – започнатото винаги изкарвам докрай, независимо какво ще ми струва. Възможно е да нараня някого с написаното, но такава е истината, а аз държа много на нея.

За да осъществя тази моя идея, получавах много пъти морална подкрепа от моите деца – Мимето и Роско. Книгата „Един живот“ искам да остане за поколенията след нас. В нея няма политика, а има само живот, отношения с хората и то с най-близките ми още от люлката.

Книгата „Един живот“ е памет за моите баба и дядо, които много обичах, за скъпите ми родители, които са ми дали живот, възпитали са ме и са ме подкрепяли да стана човек. Техният неуморен труд и всеотдайност е пренесен на 100 процента в моя живот, което никак не е малко.

Иванка Пантелеймонова