Камелия Кондова, Бай Георги има тъжни рамене, стихотворения

Камелия Кондова

БАЙ ГЕОРГИ ИМА ТЪЖНИ РАМЕНЕ

стихотворения

Бай Георги

Бай Георги има тъжни рамене.

Но псува… и тъгата си изправя.

На гняв я сторва. И така расте,

че му е крива цялата държава.

Сами сме. И държавата съм аз.

Бай Георги става грозен и циничен.

„Млъкни ма, курво! – извисява глас. –

Да пукнеш!“ А пък всъщност ме обича.

Бай Георги няма пътища назад.

Каквото е живял, го е подпалил.

И вече никой не го помни млад.

И той не помни. Помни само залез.

Сами сме – значи залезът съм аз.

Примигвам с бивши мигли на момиче.

„Иди си, залез! – извисява глас. –

Проклет да си!“ А всъщност ме обича.

Бай Георги е до болка свечерен.

И сее клетви. И пониква троскот.

Дори да няма вече божи ден,

си има стара приказка със Господ.

Сами сме – значи Господът съм аз.

Той затова три пъти ме отрича.

„Да ти го… в Бога! – извисява глас. –

Презирам те!“ А всъщност ме обича.

И се смалявам – от жена – в дете.

И вече нямам сили да се боря.

Любимият е с тъжни рамене.

Но нека за бай Георги си говорим.