115 години Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Добрич“ гр. Добрич

Илия Михайлов

Председател на УС на

Сдружение „ЛРД – Добрич“
гр. Добрич

Заслужил деятел и
член на УС на НЛРС – СЛРБ

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДЕЛОТО НА ПЪРВИТЕ

В живота на всеки човек има различни по характер и значение годишнини. Те маркират жизнения му път, също и на неговите близки: родители, съпруг или съпруга, дъщери и синове, внуци и правнуци, на приятели.

Има една многобройна група хора, обединени от интересите си към природа и животни, от страстта към ловуването и спорта. В нея съм заедно с близо 120 000 мъже и жени от цялата страна, които си приличат най-вече по ловно-рибарските мераци. И част от тях – близо 1200 са ловците и риболовците на Добрич.

През 2012 година отбелязахме сто и петнадесет години от учредяването на първото ловно дружество в Добрич. Годишнина, която не е празник само за нас, но и за всички, обичащи дивечовото богатство на Добруджанския край.

На 115 години е и дейността на няколко поколения ловци и риболовци, които охраняват, подхранват и разселват, за да има повече дивеч в родните гори и поля. Празник за всички, които обичат природата и родния край. Тази истинска любов повече от столетие се предава от баща на син и от дядо на внук. Създадените отношения и високата степен на организираност на ловно-рибарското движение помагат за съхраняване и обогатяване на неговите традиции.

Благоприятните условия, които предлага Добруджа за развитието на дивеча, са главната предпоставка за увековечаване на българските традиции в развитието на ловната дейност.

Така се учредява първото ловно дружество в Добрич. Годината е 1897, месецът септември, а името – „Орел“. Сведения за първото му ръководство намираме в списание “ Ловец“от 1909 година.

Вратите на нашата организация винаги са били широко отворени за всички честни и достойни български граждани, за тези, които имат необходимото знание да се подчиняват на дейностите, разкриващи всички прелести, които дава нашата земя.

Съзнаваме ясно, че докато има дивеч, ще има и ловно-рибарска организация, че ние полагаме и ще полагаме грижи за неговото опазване. Определено считам, че всичко това ще изиграе своята роля в бъдеще сред подрастващите, които утре ще станат ловци и ще искат да намерят нашите поля и гори с изобилие от дивеч, за да насладят и те своята душа.

 Силата, която движи нашето Сдружение и неговите членове напред в осъществяването на дейността му не са парите и икономическите интереси, а привързаността към природата, към общуването с нея, към ловуването и риболова, които възпитават в уважение и взаимопомощ, в искрена любов към природата, която сме призвани да пазим. Това са най-истинските отношения и ще ги поддържаме винаги живи.

Честита Сто и петнадесета годишнина!

Наслука!

КООПЕРАТИВНАТА ИДЕЯ В СЕЛО КАМЕН Е ЖИВА

Бразда, която ражда хляб

                       На кооперацията в с. Камен

Животът тук е земен, натурален –
вода от извор в сребърен бакър.
Широко е и светло в село Камен –
гнездо на чучулига в равен кър.

Селце, превърнато в кооперация,
мъничка като зрънце от синап,
но с бистър ум и честна демокрация
бразда опъва и създава хляб.

Покрита с прах и сламчици от плява,
върти волана тя, върви напред,
обилно слънце пътя й огрява –
не слънце – тежка пита слънчоглед.

Обветрена, със медносиви скули,
блага създава, не очаква дар.
И дните й – провесени мамули,
обилно пълнят общия хамбар.

Далече от лентяй и готованец,
заравя семе в кипналата пръст
и крачи като едър добруджанец,
че по дела се мери всеки ръст.

Генчо ЗЛАТЕВ

Книгата се посвещава на всички, които въпреки големите трудности и житейски изпитания от 1950 година до днес са работили и продължават да работят, за да е жива кооперативната идея в село Камен. Загърбили своя различен социален и етнически произход, както и религиозните си различия и партийни пристрастия, четири поколения каменчани й остават верни.

ПРЕДГОВОР

Една българка, Евгения Марс, млада писателка и общественичка, още в началото на ХХ в. заявява: „Кооперативното движение е една нова религия на новото време. В днешното време на голям егоизъм, кооперативното дело е единственият фактор за превъзпитанието на хората в духа на човещина и колективизъм. Лично аз считам кооперативното движение за една нова освободителна идея, на която желая пълен успех, защото то култивира у хората чувство на човечност, на солидарност и на взаимопомощ.“ Според нейния колега, писател и журналист Рачо Стоянов, кооперацията е родена сред онеправданите, бедни и средно състоятелни съсловия, приучва отделните индивиди към сближаване, взаимно подпомагане и солидарност. Създадена като отбранително средство против безчовечната експлоатация, тя израства като реформаторско и постигнато с мирни средства движение за повече справедливост в социалния живот.

Днес, повече от век след създаването на първата кооперация в България, кооперативното движение е живо след като премина през различни етапи на развитие в търсене на оптималната форма. Така е и в село Камен, община Добричка. За изминалите 25 години ЗКПУ „Камен“ се утвърди като основна и стабилна производствена единица и то въпреки ударите под кръста и постоянните атаки на противниците на кооперирането. В случая лошото е, че всичко трябва да започне от начало след пладнешкия грабеж, който се осъществява в цялата страна след 1989 година, вследствие работата на стотиците ликвидационни съвети. Здравите сили в село Камен се оказва, че са повече. Четиридесетгодишното съществуване на ТКЗС и постигнатите резултати работят в полза на идеята за основаване на новата земеделска кооперация. Не претендирам за авторство на идеята да се пише книга за кооперацията в село Камен. Инициатор на това начинание е Илия Енев, който е първи председател на ЗКПУ „Камен“ и оглавява инициативния комитет за написването й. След проведените няколко разговора започнах работа стъпка по стъпка. Първоначалните изисквания на възложителите и моите намерения имаха по-скромни цели. Постепенно се разшири обхватът на хората и събитията. Неизбежно се наложи да се увеличи и срокът за написване на книгата. Последваха десетки срещи с бивши и настоящи кооператори, присъствие на заседания на Управителния съвет и Контролния съвет на ЗКПУ „Камен“, на общи събрания. Почти в движение стигнахме до решението в книгата да се обединят историята на ТКЗС „Добруджанска искра“ и на ЗКПУ „Камен“. Хората сами приеха, че новата кооперация е продължител на идеята за сдружаване, която през 1950 г. събира три дузини каменчани, за да започнат да обработват задружно повече от 3 000 дка земеделска земя, както и различни домашни животни, тръгвайки от нулата. Днес техните деца и внуци са член-кооператори на ЗКПУ „Камен. Те ми помогнаха много, за да стане по-ясна и пълна картината на кооперативното движение в селото. Поканиха ме в домовете си, гостиха ме, разказваха ми за началото през 1950 г. Навсякъде бях добре приет. Хората ми се довериха, а аз се убедих в силата на тяхното решение тогава – в началото, и днес, в новото време. Всички бяха доволни, че ще се пише такава книга. Постепенно започнах да се убеждавам, че наистина в Камен българи, турци и цигани продължават да живеят задружно, да си помагат, да се уважават. Уверих се в силата на кооперативната идея в Камен. Съществуването й се признава от всички. Дори от тези, които обработват днес земята си сами. Няма антагонизъм и отричане. Напротив. Търсят се допирни точки за взаимопомощ и партньорство. А това укрепва още повече разбирателството, взаимното уважение между жителите на селото, които днес са по-малко от живеещите в един жилищен блок в областния град Добрич.