МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ ДОРОСТОЛО-ЧЕРВЕНСКИ

живот и дейност до 1878 г.

Митрополит Григорий Доростоло-Червенски е една от най-ярките, сложни и противоречиви личности в историята на Българската православна църква през епохата на Възраждането. Той се появява на историческата сцена в началото на 60-те години на XIX век, когато борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост навлиза в последния си етап. Още не са отшумели възторзите и вълненията от Великденската акция от 3 април 1860 г., по време на която чрез епископ Иларион Макариополски цариградските българи официално изразяват волята си да се откъснат от църковното върховенство на вселенската патриаршия.

Причината за този акт е добре известна – получила правото да отстоява интересите на християнското население пред османската власт, тази църковна институция се превръща в мощно оръжие на гръцките националистически среди и не крие намеренията си да асимилира (погърчи) другите християнски народи в империята, независимо от тяхната етническа принадлежност.

Разбира се, българският народ не приема безропотно стремежа на вселенската патриаршия и от началото на ХІХ век повежда упорита борба за извоюване на църковната си независимост.

В наличната историческа литература подробно са осветлени етапи-те, през които преминава църковно-националната борба на българите.1

Макар и получил образованието си в гръцко духовно училище, млади-ят Григорий не остава в плен на панелинистическите усилия на Мегали идея. Под влияние на едни от най-светлите умове на Българското възраждане – Неофит Бозвели, Георги Стойков Раковски и др., той не само осъзнава, но и отстоява своята българска етническа принадлежност. Като свещенослужител и учител в Цариград духовникът се проявява като истински родолюбец и води оживена полемика с представителите на гръцката богословска наука. Името му, макар и бавно, получава популярност сред цариградските българи, поради което след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) той е включен в Каталога на първите кандидати за митрополити. От лятото на 1872 г. до смъртта си (1898) митрополит Григорий неотменно оглавява Доростоло-Червенската епархия, полагайки неимоверни усилия за разгръщане на църковното и учебно дело в нейните предели.

Като висш духовник архиереят не ограничава своята дейност само в тези две посоки, но взема дейно участие и в обществено-политическия живот на българите през 70-те години на ХІХ век.