Грациела Димитрова

Дневникът
на
една грешница

Родена съм през 1993 г. в гр. Добрич. Завърших средното си образование в СОУ „Св. Климент Охридски“ с профил хореография и френски език. Вероятно заради френския ми е дошла музата да пиша еротични истории. Продължих образованието си във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ по специалността „книгоиздаване“. 

Много мъже се влюбиха в мен – в усмивката ми, в нежното ми тяло, в късите ми рокли, във вълчия ми поглед, дори в начина, по който палех цигарата си, а после отпивах голяма глътка от мекото уиски. Никого не допуснах до себе си! Просто играех, при това някаква прекалено болезнена игра. Бях се превърнала в кучка, която не усещаше чуждата болка. 
 
 

Казваха ми – „Той е грешка. Забрави го!”
Как се забравя любов, която до болка гори във вените?
Казваха му – „Остави я. Тя не е за теб!”
Как можеше да остави единствената жена, която вълнуваше сърцето му?
Не се забравихме, не се оставихме…
Знаехме, че грешим, а всеки плаща за грешките си рано или късно.
И ние също щяхме да заплатим високата цена… Скоро! 
 

ЗА ИСТИНСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЛЮБОВТА И ПРИЯТЕЛСТВОТО

Дневниковата форма се налага като масов продукт за духовно потребление в България в началото на ХХ век. Но ето, че и днес, не само в живота на младите хора, но и в литературата, тя намира своето проявление и възможност за употреба.  Като жанр дневникът носи белезите на нежеланата публичност, на словото, предназначено за личен, а не за масов прочит. В случая с „Дневникът на една грешница“ авторката Грациела Димитрова заиграва с този жанр като контрапункт на телевизионните риалити предавания, жълтата преса и псевдокултурата, които ни се предлагат днес и претендират за истинска ценностна универсалност.

 В своята книга авторката представя личния живот на една млада жена, нейните интимни мисли и преживявания, които много точно отразяват истинската ? същност. Всяка история ни позволява да влезем в отделни моменти от живота на главната героиня. Чрез формата на дневника Грациела Димитрова успява да разкрие пред нас по-цялостно своите герои и да ни внуши, че написаното е истина и само истина.

Повествованието се води от главната героиня. Преживяванията ? ни грабват като ни карат да сме нетърпеливи към прочита на следващата страница или разказ. В същото време като читатели имаме възможност да проверим дали ходът на събитията следва и нашите собствения виждания и очаквания, защото многозначителността на текста ни дава възможност да влезем в един или друг момент от разказа. 

Много умело чрез главната героиня авторката сякаш ни посочва основните черти на собствения си характер, нравственост и ценностна система. Не е трудно да се досетим, че тя е в основата на художествената игра в творбата, въпреки че това никъде не е заявено. Героите ? са живи, носят характерната за всеки от тях емоционалност и чувственост. Имат своите колебания, както и определено собствено скрито или явно присъствие, което ни кара да се вълнуваме и да ги запомним.

В „Дневникът“, колкото и да търси,  читателят няма да открие името на главната героиня, което не пречи на повествованието и общото възприемане. Предполагам, че това умишлено е търсено от авторката като възможност не толкова, за да скрие самоличността ?, колкото да даде възможност на четящите да влязат в нейния образ, ако приемат, че тя е близка до собствената им душевност.

В своята първа книга Грациела Димитрова поставя пред своята героиня редица изпитания, в които проверява нейните възможности да се изгради като личност в едно трудно време. Чрез нея тя изобличава характера човешките отношения и трудностите, които днес срещат младите хора в търсене на собствената им идентичност в едно общество, в което цари бездуховност, лицемерно подражателство, измамно приятелство и предателство. Точно в това време чрез своите герои тя търси истинските измерения на любовта и чувствата, на приятелството. Неслучайно в края на всеки разказ нейната героиня обобщава преживяното и ни предлага поуката от него. Тя прави постоянни усилия да прогледне в реалния свят, който обитава, да види истинските стойности в живота и да потърси своето място в него.

Грациела Димитрова ни показва своята героиня чрез дневника в нейния собствен вътрешен свят, оставяйки ни като читатели да преценим истинността и ползата от споделеното, сами да решим къде да застанем във вертикалната скала на ценностите. За авторката е по-важно всеки сам да намери пътя към себе си, защото, когато не се самоопознаваш в духовен план, ти се луташ в материалните измерения на един свят, изпълнен от шаблони и клишета. В него всеки се припознава в предлагания му образ, но никой не е себе си. Така ти не си автор на собствения си живот, а преживяното не носи онези високи стойности на реализация, към които човек се стреми в целия си живот. Защото е важно да си с уникална същност, а не като всички други. „Дневникът на една грешница“ е само една страница от живота на младите хора в днешното време, в което те търсят своето място в обществото и чудесен старт за една млада писателка. На добър час, Грациела!

Николай Мирчев