Д-р Валентина Георгиева е диригент, музикален педагог, ръководител на детски вокални формации, председател на Сдружение „Музикален свят-Балчик“, създател и артистичен директор на международния хоров фестивал „Черноморски звуци“.
През 1994 г. завършва Академията за музикално танцово и изобразително изкуство – гр. Пловдив, с преподавател по дирижиране доц. Никола Липов. В периода 2000-2002 г. специализира хорово дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“- гр. София с преподавател проф. Лилия Гюлева.
Докторската си степен получава през 2013 г. в Нов български университет за темата „Песните за еднородни фолклорни формации от Стефан Драгостинов, пресътворени за смесен хор“ с научен ръководител проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова. Настоящият сборник е резултат от тази научна разработка и четиригодишната съвместна дейност на д-р Георгиева и смесения хор „Черноморски звуци“ с композитора Стефан Драгостинов.
Д-р Валентина Георгиева е активен участник в международни хорово-диригентски курсове, жури в национални и международни фестивали, носител на приза „Общественик на годината“ в три поредни години.
Като диригент на смесен хор „Черноморски звуци” (от 1998 г.) д-р Валентина Георгиева участва ежегодно в десетки конкурси и фестивали в Испания, Гърция, Македония, Германия, Италия, Сърбия, Хърватска, Турция, Чехия, Румъния, носител на награди от национални и международни форуми. Под нейно ръководство, през 1998, 2004, 2011 и 2014 г. смесен хор „Черноморски звуци“ издава 4 компактдиска. Опирайки се на традицията в българското хорово изпълнителско изкуство, д-р Валентина Георгиева съхранява ценностите и гради новата история на 100-годишния хоров състав в съответствие със световните тенденции в хоровото изкуство.
УВОД
Сборникът „Непознатият Стефан Драгостинов – избрани хорови песни“ съдържа партитурите на шест избрани хорови творби от изтъкнатия български композитор проф. Стефан Драгостинов в два варианта – ръкопис на автора за народен хор и транскрипция за смесен хор с автор хоровият диригент д-р Валентина Георгиева.
Неизменна част от сборника е аудио диск с изпълнения на публикуваните песни в двата варианта, изпълнени от „Драгостин фолк“ с диригент Стефан Драгостинов и от Смесения хор „Черноморски звуци“ – Балчик, с диригент Валентина Георгиева.
За музикалната ни култура хоровото дело, любителско и професионално, има основополагащо значение. През десетилетията изявите на българските състави са едни от най-ярките артефакти, които съграждат музикалния ни образ на световната сцена.
За дейността на хоровите колективи въпросът с репертоара и мястото на българската музика в него, и особено на опуси с ярко национално звучене, винаги е бил основен. Нуждата от нови произведения за смесен хор, които достойно ще представят съставите на световната сцена, легитимирайки националния им облик чрез оригинален български репертоар, е повече от актуална.
Включените в сборника песни от Стефан Драгостинов са малка част от проекта „Антология на български фолклор“, съдържащ 11 компактдиска с повече от 50 заглавия, записани с формация „Драгостин фолк“ в CD поредиците „Ключът към тайнството“ и „Звуковите икони на България“. С въображение и дълбок поклон към традицията композиторът пресъздава ярка фолклорна образност. Етнографската картина е изписана в красивата многогласна фактура, която е изтъкана от характерни мелодико-интонационни, словесни и ритмични структури. Песните пленяват с магията на темброви съчетания и звукови ефекти.
Избраните шест песни са с доказана сценична реализация, заслужено са получили високата оценка на професионалната критика и на слушателите у нас и в чужбина. Тяхното публикуване в оригинал и в транскрипция обогатява репертоара за женските народни хорове и за смесените академични състави, а диригентските бележки са ценен ориентир за изпълнителите.
Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н.
СТЕФАН ДРАГОСТИНОВ
Стефан Драгостинов е композитор със световно признание (роден е на 11 април 1948 г.), автор е на произведения от почти всички жанрове. Специално е отношението му към фолклорното наследство, което откриваме както в песенните му миниатюри, така и в големите монументални форми. Носител е на призови отличия от авторитетни международни конкурси по композиция и множество национални награди. Автор е на: симфонии, оркестрови и камерно-инструментални произведения, хорова музика, вокални цикли, попмузика, балетна, филмова и театрална музика. От 1978 г. прилага в някои от композициите си метода на „контролираната политемпия“. Серията му от пет произведения „Политемпи“ за различни изпълнителски състави се изпълнява с помощта на апаратурата, наречена „фотополиметроном“[1]. С тази поредица от произведения се представя на международни конкурси и завоюваните награди утвърждават метода и фотополиметронома в редица европейски страни.[2]
Творческият му път е белязан с контакта с големи личности от българската музикална култура като Панчо Владигеров и Филип Кутев. Музикантската му изява и философията му на композитор може да бъде проследена през различните етапи в житейския му път, свързани с конкурсите, спечелените награди и написването на конкретни произведения. По отношение на хоровата му музика безспорен връх са „Политемпи“ I и III (1974, 1979) и „Щастлива музика“ (1999). Специална тема при разглеждането на неговата творческа изява е работата му с фолклорни състави – с ДАНПТ „Филип Кутев“ и по-късно с формацията „Драгостин Фолк“, за които създава истински фолклорни бисери.
Новото в отношението към фолклора той вижда в търсенето на синтез „на всичко онова, което е унаследено като традиция и нейното умело претворяване […] И не трябва да вървиш напред като осъвременяваш – като разиграваш танцови движения или от двугласието правиш четиригласие. ПЪТЯТ НАПРЕД Е ВРЪЩАНЕ НАЗАД, АЛА В ДЪЛБОЧИНА…“[3].
Хоровото творчество на Драгостинов се ражда след 1974 година, когато работи в ДАНПТ. През този период са създадени много песни, в които Драгостинов се придържа към маниера на обработката, но съществуват и произведения, в които авторската инвенция е много по-силно изявена – композиторът не се ограничава с разработване на оригинала, а създава сложна, фактурно наситена хорова тъкан, достигаща до осемгласна. Заявката още тогава е категорична – Драгостинов ще търси нова съвременна форма на интерпретиране на фолклорното наследство, чиито структурни и композиционни маниери ще дават препратки към неговата симфонична и камерна музика.
„Панаирът“ („Политемпи I“, 1978) за акапелен камерен дамски хор е революционна за времето си и за почерка на Драгостинов творба, в която авторът за първи път прилага метода на контролираната политемпия. Идеята за пресъздаване на своеобразно стълпотворение от звуци, викове, шумове изкристализира след запознаването му със статията „Виковете на амбулантните продавачи и занаятчии в България”[4] на Иван Качулев. „В „Панаирът“ партиите за трите гласа в хора са изписани в различни темпа. Организацията на звуковия материал не допуска случайно, алеаторно протичане, макар и на места звуковият ефект да е именно такъв поради крайно усложнената ритмична фактура”.[5] При създадения изключително сложен модел на едновременно протичане на три звукови пласта в различни темпа композиторът разчита на прецизния нотен запис и изработва партитурата като кинематографска лента, в която се отразяват различните темпови пропорции. „Панаирът“ поставя началото, появяват се „Политемпи III“ (1979), които според Ангелина Петрова са „знакова творба за българското музикално творчество“[6], и кантата „Happy music“ (написана по поръчка на Би Би Си по повод настъпващото трето хилядолетие). С тях Драгостинов начертава нова ярка посока в интерпретирането на фолклорно-звуковото начало в хоровата музика на България, разкриваща богатството от изразни средства, които определят оригиналността в композиторския му почерк. Всеки тон, музикалните идеи и образи са ярък израз на дълбоки философски размисли или на причудливи, нерядко насмешливи „хрумки“. В музикалния му език присъстват контролираната политемпия, сонорността, безмензурно-неравноделните асиметрични преплитания, подчинени на словесността, и реализирането на драматургията чрез една-единствена словесно-звукова формула и т.н.
В произведенията на Стефан Драгостинов „кристалът”[7] на родното е запазен. Осъзнавайки „микронните пространства на народната мелодия, обърнат към капката, протичаща в цветето“[8], Стефан Драгостинов създава творчество не просто различно, а национално идентично, същевременно авторски разпознаваемо, достъпно, със силно въздействие върху изпълнителите и слушателите на неговата музика.
Д-р Валентина Георгиева
[1] Устройство, изобретено от Илия Кожухаров, указващо симултантно чрез светлинни сигнали промяната в темпата, ритмическата и пластовата амбивалентност.
[2] Вълчинова-Чендова, Елисавета. Енциклопедия български композитори. София: СБК, 2003, с. 102 – 104; http://www.ubc-bg.com/bg/composer/139
[3] Интервю със Стефан Драгостинов озаглавено „Цветето край пътя”. – В: Народна младеж, 5 ян. 1989.
[4] Качулев, Иван. – В: Известия на Института за музика., 1969, том 13, с. 205
[5] Кеворкян, Маргарита. Скици към три творчески портрета. – В: Българска музика, 1978, № 6, с. 39 – 46.
[6] Петрова, Ангелина. Знакова творба за българското музикално творчество. – В: Музикални хоризонти, 2008, № 6, с. 27 – 31.
[7] Петрова, Ангелина. Кристалът на народната песен и българската идентичност в естетиката на XXI век. – В: Български музикални хроники, 1998, № 2, с. 56.
[8] Алексиева, Юлиана. В кратера на цветето. – В: Култура, № 15, 17 апр. 1998, с. 7.